Често, понякога, 
мене ме питат -
Луд ли си, 
стига с тези мечти !
Виж се, къде си ?!!
Стига си, в облаци скитал !
Всичките хора станаха ,
стегни  се и ти !

Често ме гледат ,
в мен те дълбоко се взират.
С явна насмешка, 
в очите присвити и зли.
Гръб все обръщат ми,
шепнат припряно и тихо.
Сбъркал съм своето 
време, дори !

Страх ви е.
Този ви страх, 
аз и разбирам.
Вирус опасен 
вилнее във мен.
Болест заразна е,
и дълбоко в мен, тя е прикрита.
С името Щастие, тя се зове.
 
Аз се самотен не скитам.
Бродя свободен, под чуждо небе.
Волен във него - високо политам
носен далече , на свойте криле.
Нейде, далече, в ниското долу
сянка самотна се рее, облечена в плът
Тази ли сянка, ти всеки път питаш?
Нея ли вкарваш във верния път ?!

Искам я тази зараза!!!

На снимката изглеждаш приземен,
в мечти унесен и съвсем спокоен!
Личи, че с щастие си заразен
и затова политаш лесно и свободен...

Последният куплет е размазващ....Много хубаво....