В очакване съм аз,
очаквам сетната минута.
Умората се стича по гърба,
а нервите, натегнати са
като тетива - докрай .

И ще ми се далеч да я захвърля,
таз дива злоба към живота,
де сили дава , за да продължа.

И ще ми се да я заместя с нещо,
с нещо друго.
Забравено.
Отречено.
Отхвърлено.

Човешка топлина ?