Постинг
02.09.2009 13:29 -
Да можех
Автор: olele
Категория: Поезия
Прочетен: 1002 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2009 13:36
Прочетен: 1002 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 02.09.2009 13:36
Не знаех, че така ще ме боли.
Не се намери, кой да ми го каже.
С тихи стъпки си отиде в нощта и ти,
а аз самичък в тъмата своя бродя.
Аз търсих те, с надежда уповавах се в Бога.
Отвърнал бе и той очи от мен - от мойта суета.
И заболя ме, както само аз да нося мога,
и в болката те преоткрих, в мрака на нощта.
За мен ти значеше тъй много,
но казах ли го аз, когато бе до мен?
Помилвах ли те нявга, аз за сбогом
и как да върна този миг и този страшен ден?
Да можех аз, назаде времето да върна!
Друг бих бил аз, друг бил би и света.
Сега... милея само да те зърна,
за прошка да помоля и сам да си простя.
Не се намери, кой да ми го каже.
С тихи стъпки си отиде в нощта и ти,
а аз самичък в тъмата своя бродя.
Аз търсих те, с надежда уповавах се в Бога.
Отвърнал бе и той очи от мен - от мойта суета.
И заболя ме, както само аз да нося мога,
и в болката те преоткрих, в мрака на нощта.
За мен ти значеше тъй много,
но казах ли го аз, когато бе до мен?
Помилвах ли те нявга, аз за сбогом
и как да върна този миг и този страшен ден?
Да можех аз, назаде времето да върна!
Друг бих бил аз, друг бил би и света.
Сега... милея само да те зърна,
за прошка да помоля и сам да си простя.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
