Да се протегнеш сутрин сладко,
когато слънцето навън изгрява.
Това се случва толкоз рядко,
че вече съм го и забравил.

Да излезеш за една цигара
и да се изпъчиш гордо на балкона.
А долу, в устрем , с тропот да минават
един след друг , забързаните хора.

Да кажеш - Стига толкоз вече !
През този ден не ще съм аз в киреча
И просто да се поразходиш нейде,
далеч от шум, гмежта, праха, кипежа.

Навън и надалеч ,посоката една е -
нагоре и напреде към простора.
Да полетиш и след това ...
да се събудиш.
Отново, сред отрудените хора.