От тренировка се завръщам,
а адреналина в мене, още си кипи.
И сладка болка ме обзема,
умората се влива в мене на вълни.
Изчистен от проблеми злободневни,
с изтрити за деня интриги и игри.
Във вените ми влива се умора
и прави ме спокоен и щастлив.
Да можех, всеки ден така да рестартирам !
Да можех , прероден да ставам всеки ден ?!
И все така, с щастливата умора -
да си заспивам, със усмивка озарен ?!
Навярно всичко случило се с мен е чуждо
и непонятно за четящият, изписаните редове.
Но има ли в живота нещо по-изкусно
да се преборваш ти със себе си, през всеки ден ?
Дай Боже, изпитания със шепи
и нека пътя занапред да е трънлив !
Че май си ме направил ти на вид и на порода -
от тая , де всеизвестна е със дългите уши ?
Нали ме знайш - Умът ми лесно не увира
и в теб съмнявам се аз всеки ден.
Та затова нуждая се от таз умора,
която пак ме кара да се чувствам...
прероден.