Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.01.2009 22:33 - Помен
Автор: olele Категория: Изкуство   
Прочетен: 1083 Коментари: 2 Гласове:
0



Със сенките отдавна не говоря,
намериха покоя те във мен.
Отказах се с вечността да споря - 
светът е вече... доста променен.

Изпратих скъпите за мен в безкрая,
покоя техен, аз със спомен не руша.
Но , прави ли ме туй спокоен,
че съм затворил аз и таз врата ?

Понякога под прага и прозира
ефирна, странна светлина.
И разговор причува се, потулен
от плътен мрак в нощта.

Те връщат се, със стъпки тихи
и бдят над мен в безкрая на съня.
И тихо шепнат си  - Дано научи,
че не е сам , че с него сме, дори сега !



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Много трогателно и вълнуващо.
23.01.2009 22:44
Сенките, споимените са винаги с нас. Така е.
цитирай
2. olele - Така е Краско
23.01.2009 22:51
Една от най-близките ми приятелки бе поетеса.
Изключителна поетеса ( издаде й Юнеско една стихосбирка ) но още по-велик Човек и най-вече Приятел.
С много специфично чувство за хумор, широко-скроена и винаги с време и любов за приятелите си.
И.. много често усещам присъствието й до себе си, в себе си, чувак закачките й относно стила и естеството на написаното... изцяло в нейният си й стил и безпардонна откровенност :)

Единственото, което ми дава надежда е факта, че някой ден, тя ще е сред тези, които ще ме посрещнат :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: olele
Категория: Изкуство
Прочетен: 61400
Постинги: 33
Коментари: 66
Гласове: 448
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031