Нахално се държи с мен, мойта муза.
И в нетърпение потрепва тя с крила.
И гледа тя от компа, как да ме избута,
не дава вече , аз самичък творя.

Добре де, аз ще стана -
на седни ти,  тук за малко 
и свойта краста  бързо начеши !
Ще  поизляза вън за кратко -
под свода пълен със звезди.

А там потрепват в трепет други музи,
и пращат ми апел чрез морзов код.
Дали ще може и за тях да се намери
подслон в скромният ми дом ?

Ех, туй сте вий жените - ненаситни
подам ръка, а вие вземете ме цял ?
Какво ли мога с вас да правя,
какво ли, ... с моят идеал ?!

Яко ! :п



Ч.Н.Г.

ееех,объркал си се ти поете
и кода ти не разгадал
погледай в(ъв) ноща как свети
изгрява твоят идеал
оставил дневната си дреха
на стола до суетността
тя бързо нощната облека
за да изгрее в звезда
навън подканя те нетърпеливо
да срещнеш нейната игра
на музата дъха трънлив е
но е сладка с нея любовта.:)