Понякога се много чудя,  
защо ли римите 
със лекота редя ?
И все изпадам във почуда
от тази своя лекота. 
Кое е толкоз сложно - 
все се питам ?
Идея, слово, ритъм 
- ето, словоред. 
Но все, като по чудо
изтървам чувствата
си в този ред.
Добре де, толкоз ли е трудно
мелодията своя да съзреш ?
И песента си на сърцето
в стих да изведеш ?
То чака само, 
и притупва в ритъм
туп-туп, римува и сега.
И в ритъма му аз се трудя
седя и римите редя.
Какво е толкоз непонятно
все се питам ?
И отговора все не знам.
Аз просто следвам 
своят ритъм.
И давам си
от мойта свобода :)